Лятна зима
Лятна зима
Аз на лятото съм щерка
и на зимата съм син.
Ту зелена като вейка,
ту пък бяла като сън.
Аз понякога съм нежна,
мила, вкусна и добра.
Друг път съм желязо нажежено.
Мрачна... тъмна съм като гора.
Синя съм, дори когато
златен залез грее в мен.
Властна, дивна като вятър,
аз владея своя ден.
И със люляк във косите,
люляк аз сама,
поглед хвърлям на звездите
и улавям ги с ръка.
Защото на лятото аз съм щерка
и на зимата съм син.
Защото съм зелена като вейка
и бяла като нежен сън.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Люляк Всички права запазени
Защото нейната поезия наистина вдъхновява! Браво, Данче
