24 авг. 2022 г., 13:23

Лятно-есенно оптимистично

589 1 5

На есен ми мирише, но е рано

и август с пеперудите лети,

и в зрели дини лятото остана,

морето до колене е почти.

 

Не влизам надълбоко сред вълните,

тъгата не опитвам, не сладни,

горчива е, солена и се скита,

където иска, не и в мойте дни.

 

Излива изгрев розовата чаша

и с пояса лъчист ще се опаша,

и щъркел ще ми маха за късмет.

 

Мечти събират лятната си паша,

наднича есен ранна, не се плашат,

от нея също ще събират мед.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Милена Френкева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Деа. Лятото е още тук и ни радва
  • Цветно
  • Благодаря ти, за цветното настроение, ще си го пазя за зимата да ме топли
  • Зарадва ме ме, Скитнице, много ме зарадва! Винаги ми носиш хубаво настроение! Тъгата не е вкусна, а радостта е сладка и затова я предпочитам! Изпращам ти много разноцветна радост – зелена, жълта, розова, червена, лилава, синя, шарена
  • Много е хубаво, Миленка и оптимистично!
    Тази част най- ми хареса:
    "
    тъгата не опитвам, не сладни,
    горчива е, солена и се скита,
    където иска, не и в мойте дни."

Контурите на идещата зима 🇧🇬

КОНТУРИТЕ НА ИДЕЩАТА ЗИМА
Най-късните пътеки на октомври
се давят в жълта шума и слана
и утрото със спуканите стомни
е тръгнало към другата страна, ...
591 4 3

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...