На есен ми мирише, но е рано
и август с пеперудите лети,
и в зрели дини лятото остана,
морето до колене е почти.
Не влизам надълбоко сред вълните,
тъгата не опитвам, не сладни,
горчива е, солена и се скита,
където иска, не и в мойте дни.
Излива изгрев розовата чаша
и с пояса лъчист ще се опаша,
и щъркел ще ми маха за късмет.
Мечти събират лятната си паша,
наднича есен ранна, не се плашат,
от нея също ще събират мед.
© Милена Френкева All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
