На есен ми мирише, но е рано
и август с пеперудите лети,
и в зрели дини лятото остана,
морето до колене е почти.
Не влизам надълбоко сред вълните,
тъгата не опитвам, не сладни,
горчива е, солена и се скита,
където иска, не и в мойте дни.
Излива изгрев розовата чаша
и с пояса лъчист ще се опаша,
и щъркел ще ми маха за късмет.
Мечти събират лятната си паша,
наднича есен ранна, не се плашат,
от нея също ще събират мед.
© Милена Френкева All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
