Във плен на лятното мълчание,

заслушан в полъха на делника, 

в миг вятърът довява спомен –

за теб и вятърната мелница.

За крясъка на птица в мрака,

предрекъл нашата раздяла.

За любовта, която чака

напук в опразнената зала.

Но някак все не ни дочаква,

бленува други хоризонти.

А вечер тихо се понася

с нощта, като самотен конник.

Но все едно – ще бъде вечна!

Едно усмихнато послание. 

Към тези, които ще понечат

да вкусят нейното ухание.