Лятно мълчание
Във плен на лятното мълчание,
заслушан в полъха на делника,
в миг вятърът довява спомен –
за теб и вятърната мелница.
За крясъка на птица в мрака,
предрекъл нашата раздяла.
За любовта, която чака
напук в опразнената зала.
Но някак все не ни дочаква,
бленува други хоризонти.
А вечер тихо се понася
с нощта, като самотен конник.
Но все едно – ще бъде вечна!
Едно усмихнато послание.
Към тези, които ще понечат
да вкусят нейното ухание.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Константин Дренски Всички права запазени