16.08.2017 г., 8:26

Лятно мълчание

704 1 0

Във плен на лятното мълчание,

заслушан в полъха на делника, 

в миг вятърът довява спомен –

за теб и вятърната мелница.

 

За крясъка на птица в мрака,

предрекъл нашата раздяла.

За любовта, която чака

напук в опразнената зала.

 

Но някак все не ни дочаква,

бленува други хоризонти.

А вечер тихо се понася

с нощта, като самотен конник.

 

Но все едно – ще бъде вечна!

Едно усмихнато послание. 

Към тези, които ще понечат

да вкусят нейното ухание.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Константин Дренски Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....