9 июл. 2021 г., 00:35

Лятно-светулчено

936 0 5

Ах, как ми е лятно, светулчено

от безвремие дъхът ми замира

лавандулено, ароматно и щурчаво

нощите  в  спомени  слива

 

А над мен  звезди замечтани

трепкат далечни със свойта тъга

стели се мирис на сено от ливади

полита песен  любовна  в нощта

 

С теб сме в скута на безоблачно утре

безброй светулки ни намигват встрани

целувка дарили  и лунни милувки

с каляска вълшебна  се носим  в  мечти

 

И е сладостно, мирисно, цветно

щурците  свирят своята песен в захлас

Вихри  перчеми   развяват  лудешки

валсуваме с  лятото своя приказен танц

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валя Сотирова Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

31 место

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...