Jul 9, 2021, 12:35 AM

Лятно-светулчено

  Poetry
933 0 5

Ах, как ми е лятно, светулчено

от безвремие дъхът ми замира

лавандулено, ароматно и щурчаво

нощите  в  спомени  слива

 

А над мен  звезди замечтани

трепкат далечни със свойта тъга

стели се мирис на сено от ливади

полита песен  любовна  в нощта

 

С теб сме в скута на безоблачно утре

безброй светулки ни намигват встрани

целувка дарили  и лунни милувки

с каляска вълшебна  се носим  в  мечти

 

И е сладостно, мирисно, цветно

щурците  свирят своята песен в захлас

Вихри  перчеми   развяват  лудешки

валсуваме с  лятото своя приказен танц

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валя Сотирова All rights reserved.

The work is a contestant:

31 place

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...