11 июл. 2018 г., 01:31

Лято

820 0 0

Лято

 

Лятото е вече вън,

Обяви ни го с звън ,

В училище звънеца,

Биеше го леля Цеца.

 

Почват летните игри,

Без да мислиш вече ти,

За училищна програма,

И уроците на мама.

 

Вече няма да се учи,

Няма как да се получи,

Всеки ден до късни доби,

Ний да учим като роби.

 

Литна ни душата волна,

Освободена и доволна,

Взря се тя на изток там където,

На картата намира се морето.

 

Плажа става класна стая,

Слънцето е за загар,

Кукуруза ще си хапна зная,

Заедо с пясъка макар.

 

Водорасли и вълни големи,

Ще разбивам всеки ден,

Ще играят удивени,

Рачета и рибки с мен.

 

Ей така ще бъде чак докрая,

Докато не чуя пак,

На училище звънеца,

Да го бие леля Цеца.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Hristo Hristov Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...