Лято
През лятото за снегове не пиша,
не са ми музи есенни листа.
Гореща пот по кожата се стича,
чертае морскосиня светлина.
Слънцето, любовно ме целува.
Ухае на натрупано сено.
С птича песен вятърът танцува.
Душите са преляли от добро...
Дърветата се радват на децата,
които сладки в клоните растат.
Напукана до обич е земята,
очакваща целувка от дъжда...
Житата веят златните си гриви.
Покланя се усмихнат слънчоглед.
И аз, пленен от всичко, се навивам
да вложа красотата във куплет.
Но погледа, което вижда ясно,
аз в думите не мога да сбера.
Да! Лятото е истинско, прекрасно.
То се усеща с всички сетива!
не са ми музи есенни листа.
Гореща пот по кожата се стича,
чертае морскосиня светлина.
Слънцето, любовно ме целува.
Ухае на натрупано сено.
С птича песен вятърът танцува.
Душите са преляли от добро...
Дърветата се радват на децата,
които сладки в клоните растат.
Напукана до обич е земята,
очакваща целувка от дъжда...
Житата веят златните си гриви.
Покланя се усмихнат слънчоглед.
И аз, пленен от всичко, се навивам
да вложа красотата във куплет.
Но погледа, което вижда ясно,
аз в думите не мога да сбера.
Да! Лятото е истинско, прекрасно.
То се усеща с всички сетива!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Йорданов Все права защищены
