valiordanov (Валентин Йорданов)
1814 1469
13.07.2007 г., 19:11 ч.

Лято 

  Поезия
783 0 11
През лятото за снегове не пиша,
не са ми музи есенни листа.
Гореща пот по кожата се стича,
чертае морскосиня светлина.

Слънцето, любовно ме целува.
Ухае на натрупано сено.
С птича песен вятърът танцува.
Душите са преляли от добро...

Дърветата се радват на децата,
които сладки в клоните растат.
Напукана до обич е земята,
очакваща целувка от дъжда...

Житата веят златните си гриви.
Покланя се усмихнат слънчоглед.
И аз, пленен от всичко, се навивам
да вложа красотата във куплет.

Но погледа, което вижда ясно,
аз в думите не мога да сбера.
Да! Лятото е истинско, прекрасно.
То се усеща с всички сетива!


© Валентин Йорданов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??