6 июн. 2021 г., 10:07

Лято

621 0 0

             Лято

 

Сутрин рано на зарана, 

когато се събудя и стана.

Очи сънливи аз разтривам

и на балкона се показвам.

Слънце ярко ме огрява

и утро свежо засиява.

Свежест е във въздуха,

нежен ,лек ветрец подухва.

Тишина обзема ми душата

приятно гали сетивата.

Птички пеят неуморно,

и летят неспирно.

Липите тихо си танцуват

с ветреца , който си подухва. 

Припалват се автомобили

за път се стягат по села и вили.

 

Поглеждам аз в гардероба

и обличам лятна роба.

Тениска си слагам нова,

шорти и сандали си обувам.

И излизам на разходка, 

сред природата с походка.

Там в гората тъй прохладна

малко свежест ще открадна.

Чуриликат птички пойни,

сред лъчите слънчеви и знойни.

Растения растат чудесни,

изобилни , още росни.

Блика изворче планинско,

шуми и шушне долу в ниско.

Влага търси всичко живо

и зажадняло е за пиво.

 

Срещам хора тъй прекрасни

всеки  хладничкото търси.

Някой са с велосипеди

карат бързо по напреде.

Старци движат се полека

за здраве , спорт и утеха.

А на фитнес уреди отсреща

и на средна възраст мъж се среща.

Дами с екипи нагласени

тренират вече припотени.

И бегачи тук се срещат

нагоре тичат и пак се връщат.

А дечица малки щъкат

и играчки с тях си мъкнат.

Майките им любвеобвилно 

държат ги за рачица нежно.

 

Лято хубаво и горещо

придаваш на човека нещо...

Хората са тъй засмени и ясно

е небето синьо и прекрасно.

Открива се надежда нова

кипи животът във обнова.

Пожълтяха всички ниви,

цветни , пъстри и красиви.

Миришат растения цъфтящи,

пъплят животинките жужащи.

Дръвчета с изобилен плод

се кипрят под небесний свод.

Децата ведри и засмяни 

улисани в игри са засияли.

Лято хубаво , горещо и зряло

събуждаш ти сърце заспало.

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Митко Бургазов Малчо Малешков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...