9 дек. 2007 г., 20:03

Лято и зима

1K 0 0
Дойде ли лято, мисля за него.
Забравям за теб, целувам аз него.
Дойде ли зима, в прегръдките съм ти
и пазя аз спомена. И пазя аз блясъка,
в очите породен от желанието пак да съм с него.

Показваш, че с любов ме даряваш,
а от мен студенина улавяш.
Мислиш ме за светица,
а аз съм просто една умница,
разсъждаваща, че любовта е само чувство,
което го играя, за да се задоволиш.
Че с теб съм била, но същевременно
друг съм обичала.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бориса Михайловска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...