Лято от сълзи


Лудо лятото ни беше,
    а есенен дъжд ни заваля
 и за пореден път ми се кълнеше,
     че оставяш всичко досега.

Любовта някак ни тежеше,
    по телефона ми се стичаше сълза,
 представях си лицето ти,
                                   валеше,
    а ти затваряше последната врата.

Океан от рани ни делеше
     -капка от утринна роса,
  огън в сърцата ни гореше
      -искрица от камината изгасваща.

Слънцето умиращо шептеше
    зад облаците с ледени лъчи,
  че времето безсмислено летеше,
       а изгубих топлите ми дни.

Сърцето все от спомени четеше,
   страниците-листопад от твоите лъжи,
  знам,че няма смисъл,
                         но тихичко редеше
   думи като:
              "Остани или върви!".

Вятърът ми носеше надежда,
    вълните ми отмъкваха дъха
  и разумът взе да ме подвежда,
       че виждах само тебе във съня.

Чувствах нещо силно във гърдите,
           но не бяха ударите на сърцето ми,
  завладяваше ме чувство на безпомощност,
      само от мисълта,
                      че ще зърна някъде лицето ти.

Наркотик ти бе в ръцете ми,
       целувката по устните от демон,
     ти бе острието във гърдите ми,
 момичето с лъжи живота ми отнело.

Отрова в пръстите ми вплете,
  спрях да пиша
          и не дишах,
       спря сърцето ми
защо ли подарих ти любовта си,
   а и не разбирах
      с какво заслужи ти
                 да си в ръцете ми.

Другите предупредиха ме
      -защо ли не повярвах аз на тях,
   познаваха те по добре от мен,
 но сляпо влюбен ти се доверих,
      глуповато неразумен 
                          и наивен бях,
           когато стиховете на тебе посветих.

Понякога чудя се да те погледна ли,
     да те питам от учтивост:
                                 "Как си?",
        но в главата ми се рее друго нещо
             -целувка в спомен от откраднатите дни.

А лудо лятото летеше,
        отронваше на всеки стих сълза,
   че океан от болка отдавна ни делеше,
                а любовта бе утринна роса.