Лято в душата
Бавно пристъпвам по горска пътека,
пъстро тъкана от нежни цветя.
Птичата песен в сърцето отеква
и лято владее във мойта душа.
В шепа събирам капките росни -
малки парченца от цветна дъга.
Вятърът плахо лицето докосва
и весел бушува във мойта коса.
Всяка частица на теб ми напомня.
Всяка секунда и всеки момент.
Всичко, което сърцето ми стопля
е всъщност това, че те има до мен!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мартина Василева Все права защищены
