Бавно пристъпвам по горска пътека,
пъстро тъкана от нежни цветя.
Птичата песен в сърцето отеква
и лято владее във мойта душа.
В шепа събирам капките росни -
малки парченца от цветна дъга.
Вятърът плахо лицето докосва
и весел бушува във мойта коса.
Всяка частица на теб ми напомня.
Всяка секунда и всеки момент.
Всичко, което сърцето ми стопля
е всъщност това, че те има до мен!
© Мартина Василева All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
