12 сент. 2013 г., 17:29

Лятото, когато си тръгне

845 0 1

 

 

По залез пак пеят щурците, разпънали
своите песни в тревите цигулкови,
и припада нощта във очите ми зърнала
на отиващо лято лъчите светулкови.

Ще политне след ятото и моята усмивка,
и навярно в окосените вече нивя
ще се вее на вятъра сламена шапката,
да покрие омарата лятна с малко тъга.

Всяко лято, когато си тръгне към юга си
със крилата на птиците литнали,
все отнася по нещо със себе си.
Миг на радост, любов, или шепоти.

То си тръгва, но пак ще се върне,
за да зърне усмивката плаха на моите устни,
щом за някого от моята любов му пристане,
ще надпише със макове стихове алени.

Пак цигулкови серенади ще пеят и нощите,
по пулсара на любящото мое сърце.
И с душата ми посоките вятърни
ще прегръщат две протегнати за мене ръце.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Евгения Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...