Лятото в мен
Усещам го, ей тука под гърдите си.
Тъче най-топлите обятия за теб.
Не ги изгубва лятото следите си,
а пази ги дълбоко нейде в мен.
В очите ми задъхано ще чака
след пролетта ти пак да се роди,
и няма любовта си да отлага,
щом лятото ми в тебе нацъфти.
Със птиците отново ще се върне
най-синята надежда на света,
и твоето небе ще ме празнува,
защото съм на лятото гласа.
И пясъците златни ще сънуват
на стъпките ми топлата следа.
Една любов била ли е, не си отива.
Пребъдва се във слънчева дъга.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгения Тодорова Все права защищены
Насладих се!
