Лятото в мен
Усещам го, ей тука под гърдите си.
Тъче най-топлите обятия за теб.
Не ги изгубва лятото следите си,
а пази ги дълбоко нейде в мен.
В очите ми задъхано ще чака
след пролетта ти пак да се роди,
и няма любовта си да отлага,
щом лятото ми в тебе нацъфти.
Със птиците отново ще се върне
най-синята надежда на света,
и твоето небе ще ме празнува,
защото съм на лятото гласа.
И пясъците златни ще сънуват
на стъпките ми топлата следа.
Една любов била ли е, не си отива.
Пребъдва се във слънчева дъга.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
Насладих се!
