31 мая 2012 г., 13:39  

Лъч и Мъгла

768 0 0
Лъч и Мъгла

Спуска се Мъгла във здрача
с нежна пелерина от сатен,
тайничко тя всекиго закача
и зове орисници с рефрен!

Леко се промъква, замъглява
нашите тела, сърца, души
и с каляска цялата от пара,
търси начин да ни изкуши!

Случайно мина Лъч неканен
сбъркал пътят в пустощта,
влюбиха се, той съкрален -
я понесе с него във нощта!

Но къде отиде Тя, Мъглата?
Веч не идва през нощта!
От каляската обвита в пара
няма спомен до сега!

Носят се предания, легенди,
как живеят вечно с любовта,
а Лъча с каляската си броди
и се виждат с първата роса!

Лъчиста


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© ЛЪЧИСТА Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...