31 мар. 2008 г., 18:44

Лъч-надежда

1.4K 0 2

Лъч надежда над света изгря.

Той дойде, за да стопли

хорските сърца.

Светлина, топлина,

доброта и красота -

и сега по-хубав е света!

Вече не са пусти

човешките души,

щастие и топлота

блика от техните сърца!

Усмихнати и щастливи

са хората по света.

Искам той (светът) да е такъв -

добър и мил,

но трябва пак

да се върна в реалността,

защото не мога да живея вечно

в една мечта!

А сега лъчът светлина

се пречупи от моята тъга.

Мрак и студенина

отново сковаха света,

пустошта се върна в

човешките души

и сега светът е още по-зловещ,

дори и отпреди..

Може би следващият лъч-надежда

ще облее скоро пак света.

За да махне черната одежда

от лицето на света.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Светла Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Винаги има надежда...до последно...!!!
    с обич, малка поетесо. Много хубав стих!
  • Колото и да е тежко, все пак я има надеждата! Понякога не ни остава нищо друго освен да се надяваме.

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...