31 mar 2008, 18:44

Лъч-надежда

  Poesía » Otra
1.4K 0 2

Лъч надежда над света изгря.

Той дойде, за да стопли

хорските сърца.

Светлина, топлина,

доброта и красота -

и сега по-хубав е света!

Вече не са пусти

човешките души,

щастие и топлота

блика от техните сърца!

Усмихнати и щастливи

са хората по света.

Искам той (светът) да е такъв -

добър и мил,

но трябва пак

да се върна в реалността,

защото не мога да живея вечно

в една мечта!

А сега лъчът светлина

се пречупи от моята тъга.

Мрак и студенина

отново сковаха света,

пустошта се върна в

човешките души

и сега светът е още по-зловещ,

дори и отпреди..

Може би следващият лъч-надежда

ще облее скоро пак света.

За да махне черната одежда

от лицето на света.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Светла Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Винаги има надежда...до последно...!!!
    с обич, малка поетесо. Много хубав стих!
  • Колото и да е тежко, все пак я има надеждата! Понякога не ни остава нищо друго освен да се надяваме.

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...