25 янв. 2011 г., 10:24

Лъх

1.1K 0 23

 

Лъх прегърна студеното утро,

за да стопли деня със мечти...

Нейде чиста душа ли въздъхна,

или стих за любов се роди?

 

Бяла птица ли мина под залез,

или порив щастлив полетя?

Онемяла гора от кипариси

ли прегърна най-ярка звезда?

 

Две ръце ли се срещнаха в тъмното,

или устни погубиха миг,

не докосна ли минало - бъдното

 във изплакан, чист бебешки вик?

 

От молитва ли чудо се случи

и напълни със сълзи очи?

Рой усмивки дете ли получи

за рисунка със водни бои?

 

Не събуди ли слънце цветята

със  росица от топли лъчи?

Може би се подхлъзна Земята,

осъзнала, че все се върти...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Михаил Цветански Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...