Лъх
Лъх прегърна студеното утро,
за да стопли деня със мечти...
Нейде чиста душа ли въздъхна,
или стих за любов се роди?
Бяла птица ли мина под залез,
или порив щастлив полетя?
Онемяла гора от кипариси
ли прегърна най-ярка звезда?
Две ръце ли се срещнаха в тъмното,
или устни погубиха миг,
не докосна ли минало - бъдното
във изплакан, чист бебешки вик?
От молитва ли чудо се случи
и напълни със сълзи очи?
Рой усмивки дете ли получи
за рисунка със водни бои?
Не събуди ли слънце цветята
със росица от топли лъчи?
Може би се подхлъзна Земята,
осъзнала, че все се върти...
© Михаил Цветански All rights reserved.
, Цонка
