22 окт. 2007 г., 14:04

Лъжа

830 0 4

 Лъжа

Божичко, какво ми става,
като заговориш за раздяла -
сърцето ме боли и всичко
в мен тъжи.

Няма друг с такава сила,
който кръвта във вените
ми да изпива.
И твоето дихание
за миг се превръща в лудо разкаяние.

Ти си поредния кошмар,
за това, че на живота си
ми господар.

И всичко неземно
и прекрасно, в което аз съм
се клела, си отива като
отдавна отживяла ера.

Убиец на животи, реалност и
мечта.
Тъжната истина излиза,
че ти си бил една лъжа.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • ПРЕКРАСНО Е НО НЕ ПРЕНАСЯШ КАКТО ТРЯБВА И СТРОФИТЕ МНОГО ГРОЗНО СЕ РАЗМИНАВАТ и римите не са нагледни - давам 5
  • Прекрасно стихотворение, много емоционално и много искрено. много ми харесва.
  • Познах се в този стих.
  • Много лъжи ни заобикалят.
    Но ти не тъжи, важното е
    че си го разбрала, с обич.
    Хубаво стихотворение.

Выбор редактора

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...