mariq90 (Мария)
28 75
22.10.2007 г., 14:04 ч.

Лъжа 

  Поезия
501 0 4

 Лъжа

Божичко, какво ми става,
като заговориш за раздяла -
сърцето ме боли и всичко
в мен тъжи.

Няма друг с такава сила,
който кръвта във вените
ми да изпива.
И твоето дихание
за миг се превръща в лудо разкаяние.

Ти си поредния кошмар,
за това, че на живота си
ми господар.

И всичко неземно
и прекрасно, в което аз съм
се клела, си отива като
отдавна отживяла ера.

Убиец на животи, реалност и
мечта.
Тъжната истина излиза,
че ти си бил една лъжа.

© Мария Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • ПРЕКРАСНО Е НО НЕ ПРЕНАСЯШ КАКТО ТРЯБВА И СТРОФИТЕ МНОГО ГРОЗНО СЕ РАЗМИНАВАТ и римите не са нагледни - давам 5
  • Прекрасно стихотворение, много емоционално и много искрено. много ми харесва.
  • Познах се в този стих.
  • Много лъжи ни заобикалят.
    Но ти не тъжи, важното е
    че си го разбрала, с обич.
    Хубаво стихотворение.
Предложения
: ??:??