22 oct 2007, 14:04

Лъжа

  Poesía
831 0 4

 Лъжа

Божичко, какво ми става,
като заговориш за раздяла -
сърцето ме боли и всичко
в мен тъжи.

Няма друг с такава сила,
който кръвта във вените
ми да изпива.
И твоето дихание
за миг се превръща в лудо разкаяние.

Ти си поредния кошмар,
за това, че на живота си
ми господар.

И всичко неземно
и прекрасно, в което аз съм
се клела, си отива като
отдавна отживяла ера.

Убиец на животи, реалност и
мечта.
Тъжната истина излиза,
че ти си бил една лъжа.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • ПРЕКРАСНО Е НО НЕ ПРЕНАСЯШ КАКТО ТРЯБВА И СТРОФИТЕ МНОГО ГРОЗНО СЕ РАЗМИНАВАТ и римите не са нагледни - давам 5
  • Прекрасно стихотворение, много емоционално и много искрено. много ми харесва.
  • Познах се в този стих.
  • Много лъжи ни заобикалят.
    Но ти не тъжи, важното е
    че си го разбрала, с обич.
    Хубаво стихотворение.

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...