10 янв. 2009 г., 08:25

Лъжа

1K 0 5
Ти искаше завинаги да бъдем заедно,
даваше ми обещания напразни...
Аз вярвах ти като дете наивно,
а ти не спази обещанията дадени...

Нарани ме ти веднъж...
не ме търсеше дори...
сълзите ми се стичаха като капки дъжд...
търсех теq но ти се скри...

Дойде ден... Ти отново ме потърси...
и наивното дете в мене отново проговори...
Но този път различно беше...
Имах те, макар за малко, но прекрасно беше...

Всичко беше като сън...
Будех се и наоколо всичко беше ужасно...
Аз не исках да се будя от красивия сънq
защото знаех, че нищо няма да бъде като в него прекрасно...

Но ето, дойде отново горчивият ден,
в който отново с мен с подигра...
И с трясък се събудих от сладкия сън,
и детенцето наивно отново умря...
 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© САдасда Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...