25 мая 2019 г., 08:26  

Лъжа 

  Поэзия » Любовная
415 2 1

Лъжа

 

Преструвам се, че никак не боли,
ала не мога аз да спра сълзите!
Извират те от моите очи
и ме изгарят в нощите и дните!

Все още аз те нося във сърцето
и помня кадифената коса!
Сега съм сам, а ти си там, където
открила си отново любовта!

Кажи ми, малко ли любов ти давах?
Не съм обичал като теб жена!
Мълчаливо грешките прощавах
защото знам: така е в любовта!

Омръзнаха ти моите прегръдки,
целувките и нежните слова!
А аз не виждах твоите преструвки
защото вярвах в теб и в любовта!

Бе приказка животът ми със тебе,
но само моя приказка, уви!
Сега съм чужд, далечен, непотребен,
и пак те лъжа, че ме не боли!

А болката в душата ми не спира,
сърцето ми ранено е, кърви!
То търси обич, ала не намира
препълнено от болка и сълзи!

 

24.05.2019 г.

© Георги Иванов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??