25 мая 2019 г., 08:26  

Лъжа

597 2 1

Лъжа

 

Преструвам се, че никак не боли,
ала не мога аз да спра сълзите!
Извират те от моите очи
и ме изгарят в нощите и дните!

Все още аз те нося във сърцето
и помня кадифената коса!
Сега съм сам, а ти си там, където
открила си отново любовта!

Кажи ми, малко ли любов ти давах?
Не съм обичал като теб жена!
Мълчаливо грешките прощавах
защото знам: така е в любовта!

Омръзнаха ти моите прегръдки,
целувките и нежните слова!
А аз не виждах твоите преструвки
защото вярвах в теб и в любовта!

Бе приказка животът ми със тебе,
но само моя приказка, уви!
Сега съм чужд, далечен, непотребен,
и пак те лъжа, че ме не боли!

А болката в душата ми не спира,
сърцето ми ранено е, кърви!
То търси обич, ала не намира
препълнено от болка и сълзи!

 

24.05.2019 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....