Преструвам се, че никак не боли,
ала не мога аз да спра сълзите!
Извират те от моите очи
и ме изгарят в нощите и дните!
Все още аз те нося във сърцето
и помня кадифената коса!
Сега съм сам, а ти си там, където
открила си отново любовта!
Кажи ми, малко ли любов ти давах?
Не съм обичал като теб жена!
Мълчаливо грешките прощавах
защото знам: така е в любовта!
Омръзнаха ти моите прегръдки,
целувките и нежните слова!
А аз не виждах твоите преструвки
защото вярвах в теб и в любовта!
Бе приказка животът ми със тебе,
но само моя приказка, уви!
Сега съм чужд, далечен, непотребен,
и пак те лъжа, че ме не боли!
А болката в душата ми не спира,
сърцето ми ранено е, кърви!
То търси обич, ала не намира
препълнено от болка и сълзи!
24.05.2019 г.
© Георги Иванов Все права защищены