25.05.2019 г., 8:26 ч.  

Лъжа 

  Поезия » Любовна
5.0 / 5
418 2 1

Лъжа

 

Преструвам се, че никак не боли,
ала не мога аз да спра сълзите!
Извират те от моите очи
и ме изгарят в нощите и дните!

Все още аз те нося във сърцето
и помня кадифената коса!
Сега съм сам, а ти си там, където
открила си отново любовта!

Кажи ми, малко ли любов ти давах?
Не съм обичал като теб жена!
Мълчаливо грешките прощавах
защото знам: така е в любовта!

Омръзнаха ти моите прегръдки,
целувките и нежните слова!
А аз не виждах твоите преструвки
защото вярвах в теб и в любовта!

Бе приказка животът ми със тебе,
но само моя приказка, уви!
Сега съм чужд, далечен, непотребен,
и пак те лъжа, че ме не боли!

А болката в душата ми не спира,
сърцето ми ранено е, кърви!
То търси обич, ала не намира
препълнено от болка и сълзи!

 

24.05.2019 г.

© Георги Иванов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
  • ( Монолог на една силна жена) Да питам ли защо при мен се връщаш? За тебе вече съм оглозган кокал, о...
  • Очите ми са влажни, а съм куче. Ти мислиш: Безсловесните не плачат. Ритници и огризки щом получат, т...
  • Добрите хора винаги успяват, защото носят бяла светлина. Усмихнати, през трудности минават, понесли ...

Още произведения »