Беляза живота ми

и превърна дните ми в бели и черни,

нашари с цвят мечтите,

превърна времето във въртележка,

а ръцете ти в извори топли...

Лъжата, която ми отне всичко,  

а истината дойде,

за да видя какви са времето и хората.

Себе си да видя.

Да измия очите си.

Да те видя.

Да си отидеш.

Да не мога да те стигна.

Да разбера-

камък е пътят и не оставяш следи.

Къде си, Животе?

Светят листата в тъмното-

има те. И е ясно насън.

И ме прегръщат сините облаци.

Свети цигара в тъмното.

Един мъж прегръща момиче.

Тук си, Животе,

под моя балкон.