Беляза живота ми
и превърна дните ми в бели и черни,
нашари с цвят мечтите,
превърна времето във въртележка,
а ръцете ти в извори топли...
Лъжата, която ми отне всичко,
а истината дойде,
за да видя какви са времето и хората.
Себе си да видя.
Да измия очите си.
Да те видя.
Да си отидеш.
Да не мога да те стигна.
Да разбера-
камък е пътят и не оставяш следи.
Къде си, Животе?
Светят листата в тъмното-
има те. И е ясно насън.
И ме прегръщат сините облаци.
Свети цигара в тъмното.
Един мъж прегръща момиче.
Тук си, Животе,
под моя балкон.
© Мая Тинчева Всички права запазени