25 июн. 2008 г., 21:51

Лъжата, която убива

1.1K 0 0
 

Лъжата, която убива

Обичах го.
Беше лекар.
Някъде
далече
в Ирак.
ONLINE
беше
нашата среща -
любов виртуална
и платонична.
Истинска ли беше -
не знам,
но душата ми
го обичаше.
Влюбих се,
защото
беше истински
и толкова сам -
един самотен
художник
в Ирак,
изоставен
от хората
и забравен
от Бога.
Обичах го -
както
само аз мога.
Един ден
разбрах,
че е болен.
От рак.
Неизлечимо
и смъртоносно...
... обречен и сам,
някъде във Ирак.
В този миг
животът
ми спря
и се срина...
Господи,
нима ПАК...
Той умираше
някъде там
на хиляда
години
от мен.
Заедно с него
и аз си отивах
Болката вляво...
Изтръпване...
Ръката
умираше първа.
"Истина ли е?"-
питах "приятели".
Мълчаха,
не казаха "не".
Питах Бог -
остана,
както винаги,
ням.
Питах и него -
моя любим.
Отговори
с МЪЛЧАНИЕ...
а мълчанието
значеше "да"
и убиваше.
Животът от мен
си отиваше
мълчаливо
в самотната стая.
Умирахме
на хиляди
километри
един от друг.
Той умря.
Моят последен,
САМОТЕН
любим.
Аз оживях.
Ръката,
с която исках
да го погаля,
сега е безчувствена.
Той умря...
Не от рак-
от мълчание.

 

Декември 2006г.

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дени Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...