Лъжата, която убива

Обичах го.
Беше лекар.
Някъде
далече
в Ирак.
ONLINE
беше
нашата среща -
любов виртуална
и платонична.
Истинска ли беше -
не знам,
но душата ми
го обичаше.
Влюбих се,
защото
беше истински
и толкова сам -
един самотен
художник
в Ирак,
изоставен
от хората
и забравен
от Бога.
Обичах го -
както
само аз мога.
Един ден
разбрах,
че е болен.
От рак.
Неизлечимо
и смъртоносно...
... обречен и сам,
някъде във Ирак.
В този миг
животът
ми спря
и се срина...
Господи,
нима ПАК...
Той умираше
някъде там
на хиляда
години
от мен.
Заедно с него
и аз си отивах
Болката вляво...
Изтръпване...
Ръката
умираше първа.
"Истина ли е?"-
питах "приятели".
Мълчаха,
не казаха "не".
Питах Бог -
остана,
както винаги,
ням.
Питах и него -
моя любим.
Отговори
с МЪЛЧАНИЕ...
а мълчанието
значеше "да"
и убиваше.
Животът от мен
си отиваше
мълчаливо
в самотната стая.
Умирахме
на хиляди
километри
един от друг.
Той умря.
Моят последен,
САМОТЕН
любим.
Аз оживях.
Ръката,
с която исках
да го погаля,
сега е безчувствена.
Той умря...
Не от рак-
от мълчание.

Декември 2006г.