Лъжец
Чаках те онази вечер,
до фонтана тъй красив.
Среща ти определи ми
и ми се кълнеше, че с мене си щастлив.
Чаках дълго във нощта, чаках, но не те видях...
Тръгнах в тъмното сама и се вгледах силно във нощта...
Видях те с друга там,
ти бе тъй далеко, за да ме съзреш,
разплаках се и тръгнах, не те потърсих вече,
ти бе човек без сърце, за който се надявам
никоя да не умре...!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Кремена Радева Все права защищены
