Животът си минава и лоши спомени руши,
откак те срещнах, всичко в мен се промени!
Любов наричат всички тази тръпка,
макар и с дълбока мъка придружена тя!
Разбитите сърца, къс по къс се те сглобяват, ...
Тръгваш надалеч, взимаш любовта...
Аз оставам тук, оставам и мълча...
Денят без тебе пуст е, щом няма кой да ме прегърне
и вечер пак с мен да тръгне...
Броя звездите, сякаш край си имат те... и сълзи, като ситен дъжд се стичат по моето лице... ...
Хората завиждат с мен, че си сега,
всички плюят и обиждат, но мен не могат
да накарат да те оставя дори за ден...!
На теб говорят лъжи, а на мен ми казват друго...
не мога да повярвам дори за миг... ...
Чаках те онази вечер,
до фонтана тъй красив.
Среща ти определи ми
и ми се кълнеше, че с мене си щастлив.
Чаках дълго във нощта, чаках, но не те видях... ...
Мислих, че ще продължа сама напред,
че живота си ще продредя без теб,
че дните ми ще са различни и по-динамични,
че твоите очи лъжливи няма да ми липсват
и усмивката ти аз от ума си ще изтрия... ...
Настана мрак,
нощта играе пак своите игри,
под сатенени завивки спят две влюбени души...
Той и тя, забравили за грижи и проблеми,
гушнати са там и поделят своя сън. ...
Чувствам празнина, когато съм сама,
сама, отхвърлена и тъжна, когато никой не ме разбира
и всеки сърцето ми разбива.
Питам се често, дали живота е към всички суров,
дали всеки намира своята любов, ...
Обичам те! Обичам да бъда твоята мечта,
да ме желаеш, както копнеят да се срещнат Слънце и Луна!
Обичам да бъда усмивка на твоето лице,
както се радва и бие едно детско сърце!
Обичам те! Обичам да те гледам право в очи ...
