Лъжец
Чаках те онази вечер,
до фонтана тъй красив.
Среща ти определи ми
и ми се кълнеше, че с мене си щастлив.
Чаках дълго във нощта, чаках, но не те видях...
Тръгнах в тъмното сама и се вгледах силно във нощта...
Видях те с друга там,
ти бе тъй далеко, за да ме съзреш,
разплаках се и тръгнах, не те потърсих вече,
ти бе човек без сърце, за който се надявам
никоя да не умре...!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кремена Радева Всички права запазени
