22 дек. 2021 г., 15:07

Лъжкиня

830 0 0

 

Да лъжа вече се научих.

Мога да ти кажа, че не те обичам.

Мога да те гледам, сякаш сме си чужди.

Мога да се смея, докато умирам.

 

За сълзите ми няма да знаеш,

небето вместо мен ще заплаче.

А, когато изгаря по залез

и лъжите със него ще пламнат.

 

На милион парчета ще се пръснат,

както пръска се сърцето ми отвътре.

Дано не разбереш, че пак те лъжа.

Дано „Обичам те!” да е потънало на дъното.

 

Остави ме да те мамя.

Може би по – лесно ще заспивам.

Колко трудно би било да вярваш

на една лъжкиня?

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бисерка Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...