22 дек. 2021 г., 15:07

Лъжкиня

827 0 0

 

Да лъжа вече се научих.

Мога да ти кажа, че не те обичам.

Мога да те гледам, сякаш сме си чужди.

Мога да се смея, докато умирам.

 

За сълзите ми няма да знаеш,

небето вместо мен ще заплаче.

А, когато изгаря по залез

и лъжите със него ще пламнат.

 

На милион парчета ще се пръснат,

както пръска се сърцето ми отвътре.

Дано не разбереш, че пак те лъжа.

Дано „Обичам те!” да е потънало на дъното.

 

Остави ме да те мамя.

Може би по – лесно ще заспивам.

Колко трудно би било да вярваш

на една лъжкиня?

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бисерка Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...