Да лъжа вече се научих.

Мога да ти кажа, че не те обичам.

Мога да те гледам, сякаш сме си чужди.

Мога да се смея, докато умирам.

За сълзите ми няма да знаеш,

небето вместо мен ще заплаче.

А, когато изгаря по залез

и лъжите със него ще пламнат.

На милион парчета ще се пръснат,

както пръска се сърцето ми отвътре.

Дано не разбереш, че пак те лъжа.

Дано „Обичам те!” да е потънало на дъното.

Остави ме да те мамя.

Може би по – лесно ще заспивам.

Колко трудно би било да вярваш

на една лъжкиня?