11 окт. 2007 г., 11:32

ЛЪЖОВНИ МЪГЛИ 

  Поэзия
1834 0 34
 

Лъжата ти препуска по ресниците,

разплетени от давеща сълза!

Болезнен стон раздира ми зениците,

рисува тихо кървава следа...

Във мислите се лутат обстоятелства,

невроните - разкъсани с куршум!

Изстреляни са думите-предателства

и разпнали са сетивата в моя ум!

Горчиви белези остави да ме топлят

в самотните препускащи мечти!

Нозете ми приспа... и ме закотвят,

не тичам боса из вселенските земи!

А всяка свидна дума бе обител...

На морната, изстрадана душа!

Но как!? Защо превърна се в грабител!?

И мислите във безпокойство окова...

Остана пепелта... и тишината...

капчукът е замлъкнал в утринта!

Мъгли от спомени шептят за самотата,

съдбовен възел върза със лъжа...

Все още скитам боса в необятност,

по-празна и от бездна във нощта!

Следите си изгубих... безвъзвратно,

на път неписан, бродейки сама...

В очите ми е тъмно и студено,

сълзите - кубчета са... тъжен лед!

И сиво е в земята ми, гротескно,

беззвучно, глухо като ням куплет...

Лъжата ти препуска по ресниците,

завива в сляпост празните очи...

И чезнещият блясък на искриците,

неистово, обсебващо... боли!

© Деси Инджева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??