ЛЪЖОВНИ МЪГЛИ
Лъжата ти препуска по ресниците,
разплетени от давеща сълза!
Болезнен стон раздира ми зениците,
рисува тихо кървава следа...
Във мислите се лутат обстоятелства,
невроните - разкъсани с куршум!
Изстреляни са думите-предателства
и разпнали са сетивата в моя ум!
Горчиви белези остави да ме топлят
в самотните препускащи мечти!
Нозете ми приспа... и ме закотвят,
не тичам боса из вселенските земи!
А всяка свидна дума бе обител...
На морната, изстрадана душа!
Но как!? Защо превърна се в грабител!?
И мислите във безпокойство окова...
Остана пепелта... и тишината...
капчукът е замлъкнал в утринта!
Мъгли от спомени шептят за самотата,
съдбовен възел върза със лъжа...
Все още скитам боса в необятност,
по-празна и от бездна във нощта!
Следите си изгубих... безвъзвратно,
на път неписан, бродейки сама...
В очите ми е тъмно и студено,
сълзите - кубчета са... тъжен лед!
И сиво е в земята ми, гротескно,
беззвучно, глухо като ням куплет...
Лъжата ти препуска по ресниците,
завива в сляпост празните очи...
И чезнещият блясък на искриците,
неистово, обсебващо... боли!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деси Инджева Всички права запазени
