Лъскава кутийка самота

31 янв. 2008 г., 19:37

Поэзия » Любовная

766 0 2

Съблякох се. По спомени за нас останах.
По линии, отразяващи тъга.
И опитвам се да се откопча от теб -
веригата на своята съдба.

Защото ми напомняш за времето,
в което бях потънала във мрак.
Защото отсъстваш от деня ми,
засипан в купища прах.

Ограбена те търся,
измъчена, сиротна,
с фалшива усмивка
на посърналото ми лице.

Заставам пред твоя праг...
Със страх!
И търся си изоставеното чувство
за навярно вече ненужното сърце.

И тръгвам навън, в сивия ден,
с желание да заплача,
но в себе си ненамерила сълза
се питам:

КАКВО СЪМ БЕЗ ТЕБ?
- ЛЪСКАВА КУТИЙКА САМОТА!