Съблякох се. По спомени за нас останах.
По линии, отразяващи тъга.
И опитвам се да се откопча от теб -
веригата на своята съдба.
Защото ми напомняш за времето,
в което бях потънала във мрак.
Защото отсъстваш от деня ми,
засипан в купища прах.
Ограбена те търся,
измъчена, сиротна,
с фалшива усмивка
на посърналото ми лице. ...