Лъскава кутийка самота
Съблякох се. По спомени за нас останах.
По линии, отразяващи тъга.
И опитвам се да се откопча от теб -
веригата на своята съдба.
Защото ми напомняш за времето,
в което бях потънала във мрак.
Защото отсъстваш от деня ми,
засипан в купища прах.
Ограбена те търся,
измъчена, сиротна,
с фалшива усмивка
на посърналото ми лице.
Заставам пред твоя праг...
Със страх!
И търся си изоставеното чувство
за навярно вече ненужното сърце.
И тръгвам навън, в сивия ден,
с желание да заплача,
но в себе си ненамерила сълза
се питам:
КАКВО СЪМ БЕЗ ТЕБ?
- ЛЪСКАВА КУТИЙКА САМОТА!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кристина Славова Всички права запазени
