ЛЮБИ МЕ
Постой така, за миг да те погледам,
във мене образът ти мил да съхраня,
да изучавам всяка твоя малка бенка
и всеки белег - по тебе пареща следа.
Постой така, оплел ме във ръце, които
със нежност разлистват в мене есента.
От дланите ти аз се чувствам сякаш сита,
ти действаш като балсам за моята душа.
Целувай ме със устни, пареща жарава.
Жигосвай с тях закопнялата ми плът.
Люби ме диво, с неописуема наслада,
все едно ме любиш за последен път.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Сияна Георгиева Все права защищены
