Постой така, за миг да те погледам,
във мене образът ти мил да съхраня,
да изучавам всяка твоя малка бенка
и всеки белег - по тебе пареща следа.
Постой така, оплел ме във ръце, които
със нежност разлистват в мене есента.
От дланите ти аз се чувствам сякаш сита,
ти действаш като балсам за моята душа.
Целувай ме със устни, пареща жарава.
Жигосвай с тях закопнялата ми плът.
Люби ме диво, с неописуема наслада,
все едно ме любиш за последен път.
© Сияна Георгиева All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
