17 окт. 2012 г., 09:23

Любим

756 0 0
 Любим  

Може да вали, но в капките дъжд аз виждам теб!
А когато слънцето изгрява - твоята усмивка се появява!
Със залеза си ти и стигаш до сънищата ми дори.

Липсваш ми така ужасно и боли ме непрестанно!
Въпреки това - появяваш се навсякъде в живота ми ти!

Искам и се моля, страдам и се боря, защото целта ми е
една - да съм с теб, да те обичам!

Да сме двама - влюбени във вечността, водени от любовта!

 

     

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мелани Костадинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...