Oct 17, 2012, 9:23 AM

Любим

  Poetry » Love
758 0 0
 Любим  

Може да вали, но в капките дъжд аз виждам теб!
А когато слънцето изгрява - твоята усмивка се появява!
Със залеза си ти и стигаш до сънищата ми дори.

Липсваш ми така ужасно и боли ме непрестанно!
Въпреки това - появяваш се навсякъде в живота ми ти!

Искам и се моля, страдам и се боря, защото целта ми е
една - да съм с теб, да те обичам!

Да сме двама - влюбени във вечността, водени от любовта!

 

     

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мелани Костадинова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...