Любима
На пътя те срещнах.
Косите ти докоснах.
Потънах в мечти.
За мен си само Ти!
Но птиците отлитат
и винаги сами умират!
В пепел е вече душата.
Сам съм... в тишината!
В болка потъна сърцето.
Изписах името ти свято.
И прошепнах: - Помни ме!
Там, където е морето...
И нощите не си отиват!
Дали спомените загиват?
Или ще бъдеш вечност,
която е в моята човечност?
Ти беше всичко за мен!
Още помня този ден,
как хората говорят
и за двамата спорят,
че виновна е съдбата
и е страшна самотата!
Подарих ти любовта си...
На теб, едничка любов!
Никога не ме забравяй!
Дори навън да е нощ
и друг да те целува
с тази огнена страст,
която в мен бушува,
Дали това е краят?
Или просто си отивам?
Без да мога да те имам...
Дали ще те срещна отново?
Или гласа ти ще забравя?
Не мога нищо да направя!
Ако времето ни заличи?
Ако годините отминат?
Прости ми за всичко любима!
Благослава. Георгиева
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Благослава Георгиева Все права защищены
