Любоф Ла Ла Ла
бавно впива се и на дълбоко
умът опива в мъгла
и всеки дъх боли жестоко
Наслада властна те обзема
и стяга бавно, като с клещи
живот и смисъл дъх поемаш
от устни страстни и горещи
И всеки миг несподелен
изпуснат сякaш си отива
очи разтъркваш-пак си сляп
целувки разума отмиват...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Никифор Никифоров Все права защищены
