20 сент. 2024 г., 07:26

Любопитството ми няма горна граница

377 2 5

Дали и Бог понякога е тъжен,

а ангелите уморяват ли се от идеалното?

Мечтае ли си бобът да е пържен,

завижда ли на изворчето калното?...

 

За слънцето дали не страда прилепът,

а пеперудата, за нощната Луна?

Във изгрева дали е влюбен залезът

и колко струва... твоята душа?...

 

Видя ли, колко ми е сложно често

с въпросите на мойто любопитство?

Дали не страдам от неизживяно детство?...

Това не знам, но пък понякога ми писва!

 

28.08.2024 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Каменов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...